Океан от самота

Потокът от чувства пресъхна, останаха само празни слова, любовта като вятър ни лъхна, а после при друг отлетя. Очите са безкрайни пустини, тихо и пусто е в тях, оазиса от фалшиви думи като водопад ги заля. А сърцата са изгубени кораби по

Потокът от чувства пресъхна,
останаха само празни слова,
любовта като вятър ни лъхна,
а после при друг отлетя.

Очите са безкрайни пустини,
тихо и пусто е в тях,
оазиса от фалшиви думи
като водопад ги заля.

А сърцата са изгубени кораби
потъващи в океан от самота,
на болката станали роби
търсещи само свобода.

Дълбоко пуснали котви,
никога не ще отплуват по течението на любовта
останали завинаги самотни
удавени в една лъжа.

Лъжата,че любовта съществува,
че не е просто мит.
Но сега знам-не си струва
да гониш копнеж отдавна убит. Автор: Александър Ненов